Няколко основни правила за възпитание от Юлия Гипенрайтер
Майка крещи по мегафон на детето си. Илюстрация: Getty
Всяко семейство има собствен модел на възпитание. Едни го възприемат от родителите си, други опитват сами да го изградят от личния си опит, от прочетеното, от наученото. И съветите на опитни психолози не са излишни. Ако не, за да променят основни правила, то поне като "сверяване на часовника" .
Юлия Гипенрейтер е изключителен руски учен-психолог, професор в катедрата по обща психология , автор на повече от 80 научни статии и книги, както и майка на три деца, баба на петима внуци и прабаба на седем правнука..
Тези, които са били на среща с нея или са слушали нейните лекции, знаят това чувство на доверие, което излъчва – тя говори увлекателно, защото притежава невероятно богатство от знания, опит и мъдрост.
Ето защо нейните книги за родителството остават бестселъри от десетилетия.
Ето някои съвети от нейните книги, които ще помогнат на съвременните родителите да изградят по-спокойни и конструктивни отношения с децата си.
Майка, която е изтощена от палавите си деца. Снимка: Getty
„Не мислете, че възпитавате детето само когато му говорите или го учите, или го наставлявате. Вие го възпитавате във всеки момент от живота си, дори когато не сте у дома.
Как се обличате, как говорите с други хора и за други хора, щастливи ли сте или тъжни, как общувате с приятели и врагове, как се смеете, четете вестник - всичко това е от голямо значение за едно дете."
„Премахнете властта. Позволете на детето си да бъде себе си. Не го притискайте през цялото време. Не го учете. Не му изнасяйте лекции. Не се опитвайте да го хвалите. Не го принуждавайте да прави нищо.
Постепенно, но постоянно се отказвайте от грижата и отговорността за личните дела на вашето дете и му ги делегирайте.“
„Децата не само имат нужда от ред и правила на поведение, те ги искат и очакват! Това прави живота им разбираем и предвидим и създава усещане за сигурност.
Естествено възниква въпросът: ако момчетата се чувстват по-защитени в условията на установения ред и определени правила на поведение, тогава защо се стремят да нарушат този ред и правила? Всъщност децата се бунтуват не срещу самите правила, а срещу начините, по които те се прилагат”.
Майка целува дъщеря си. Снимка: Getty
„За да се предотврати дълбоко разминаване на детето със себе си и света около него, човек трябва постоянно да поддържа своето самоуважение или чувство за собствено достойнство.“
„Да приемеш едно дете безусловно означава да го обичаш не защото е красиво, умно, способно, отличник и т.н., а просто защото е такова!“
„Можете да изразите недоволството си от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло. Можете да осъждате действията, но не и чувствата му... Недоволството от действията на детето не трябва да бъде постоянно.“
„Една строга майка е емоционално откъсната от детето си или поне то се чувства така.“
Семейна вечеря. Снимка: Getty
„Преди да отгледа дете, родителят трябва да помисли за отглеждането на себе си.“
„Хармоничните взаимоотношения между възрастните са необходимо условие за емоционалното благополучие на децата и тяхното развитие като цяло. Затова е много важно родителите да обръщат внимание на стила на общуване помежду си и с другите.“
„Проблемните“, „трудните“, „непослушните“ и „невъзможните“ деца, както и децата „с комплекси“, „потиснатите“ или „нещастните“ винаги са резултат от некоректни взаимоотношения в семейството.“
„Желанието за свобода и самоопределение е една от основните човешки потребности. При детето се появява много рано - в езика на децата желанието за свобода и независимост се изразява с думите „Аз сам“, „Аз мога“.
„Струва си да запомним, че децата постоянно изпробват нашата сила и като правило приемат само това, което не може да бъде разклатено. В противен случай се научават да настояват и изнудват.”
Майка се кара на децата си. Снимка: Getty
„Детето най-често възприема наказанието като послание: „Ти си лош!“, критиката на грешките: „Не можеш!“. Игнорирането: „Не ми пука за теб“ и дори: „Ти не си обичан“.
„По-добре е да наказваш дете, като го лишаваш от добри неща, отколкото да му причиняваш нещо лошо. Измислете няколко дейности, свързани със семейството и традициите, които ще създадат зона на радост. Направете някои от тези дейности редовни, така че детето ви да ги очаква с нетърпение и да знае, че ще дойдат, освен ако не направи нещо много лошо. Отменете ги само ако наистина е имало осезаемо нарушение и наистина сте разстроени."
„Крещенето е признак на слабост и децата го усещат.“
Мона Василева
Чрез игра с детето може да бъдете полезни и за някои важни умения за неговото развитие.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари